Тревожност и панически атаки: каква помощ да потърсите

Какво представлява паническата атака

Паническата атака е внезапен епизод на силен страх или дискомфорт. Понякога започва там, където човек се е чувствал спокоен допреди минута. Някои усещат най-вече сърцебиене и недостиг на въздух. При други се появяват потене, треперене, замайване, гадене, изтръпване или стягане и болка в гърдите. Мисълта „ще припадна“ или „ще умра“ също може да е част от преживяването. Често то отшумява за 5 до 20 минути, но може да продължи и по-дълго. Тези усещания не доказват, че причината е паника. Срещат се и при други здравословни състояния; не определяйте сами причината по списък със симптоми или по продължителността.

Единичен епизод и паническо разстройство

След един епизод човек естествено иска да знае дали ще има следващ. Това само по себе си не означава паническо разстройство. Възможно е да става дума за такова разстройство, когато неочакваните атаки се повтарят и страхът от нова атака или опитите тя да бъде избегната се задържат. Оценката е работа на специалист. За да поискате помощ обаче, не ви трябва предварително поставена диагноза.

Можете да чуете и видеоразговора на БНТ с психиатъра д-р Ирина Лазарова. В него се обсъжда и разликата между отделна атака и паническо разстройство.

Каква помощ може да бъде полезна

Ако епизодите се повтарят, кажете на специалиста кое ви тежи най-много: самият пристъп, страхът от следващия или местата, които вече избягвате. Сред възможните подходи, които можете да обсъдите, е когнитивно-поведенческа терапия. Работата може да включва мисли, телесни усещания и реакции в трудни ситуации. Понякога се планира и постепенно връщане към места или дейности, които будят страх. Такива упражнения се правят с професионално ръководство. При нужда лекарят може да обсъди и лекарства. Какво е подходящо за вас, се решава след индивидуална оценка.

Кога е добре да потърсите специалист

Ако преживяването се повтаря, кара ви да избягвате важни ситуации или се отразява на работата, ученето, почивката, пътуването или отношенията ви, потърсете специалист. Разговорът е полезна следваща стъпка и когато ви е трудно да се справяте с тревогата, страха или паниката.

Как да опишете силен епизод, без да му давате име

Разкажете къде сте били, какво сте забелязали и как това е променило деня ви. Не е нужно да записвате всеки симптом или предварително да решавате дали е била паническа атака.

Представете си, че в магазина внезапно сте се почувствали зле, прибрали сте се по-рано и сте отменили план за следващия ден. За първата среща можете да кажете: „В магазина внезапно се почувствах зле, прибрах се по-рано и отмених плана си за утре. Искам да обсъдя как това ми влияе.“ Това е само условен пример, а не начин да определите причината за преживяното.

Как да се подготвите за първата среща

За първата среща стига да си припомните една конкретна ситуация. Ако се притеснявате, че ще пропуснете нещо важно, запишете си няколко въпроса:

1. Как протича първата среща и какво е разумно да подготвя?
2. Как протичат консултациите и как определяте целите на работата?
3. Как обяснявате границите на конфиденциалността?
4. Каква е цената, как се плаща и какви са правилата при отмяна или пренасрочване?
5. Как ще обсъдим дали този формат е подходящ за въпроса ми?

Как да изберете услуга и формат

Каталогът е място за сравнение на условия, цени и формат. Той не може да реши вместо вас. Страницата за услугата показва как обикновено протича работата, но не може предварително да каже дали услугата ще е подходяща точно за вас. Сравнете формата и условията на индивидуална психологична консултация и психотерапия, а със специалист обсъдете кой формат отговаря на въпроса ви. За общи ориентири кога да потърсите психолог вижте Кога да потърсите психолог.

Кога въпросът е за лекар

При въпроси за физическото здраве, лекарства или медицинска оценка говорете с лекар. Психологическата консултация и медицинската оценка не се изключват взаимно. Тази статия не може да установи причината за преживяването или да изключи медицинска причина.

Кога да използвате спешна помощ

Не приемайте автоматично, че внезапните физически симптоми са паническа атака. При силна или продължаваща болка или стягане в гърдите, тежък задух, загуба на съзнание без бързо и пълно възстановяване или липса на нормално дишане потърсете незабавно спешна медицинска помощ. В България се обадете на 112. Ако подобни симптоми се появяват за първи път или не сте сигурни какво ги причинява, потърсете медицинска оценка, вместо сами да ги обяснявате с тревожност.

Източници

1. Anxiety disorders - World Health Organization, достъпено на 28.10.2026.
2. Anxiety, fear and panic - NHS, достъпено на 28.10.2026.
3. Panic disorder - NHS, достъпено на 28.10.2026.
4. Chest pain - NHS, достъпено на 28.10.2026.
5. Shortness of breath - NHS, достъпено на 28.10.2026.
6. Fainting - NHS, достъпено на 28.10.2026.
7. Д-р Ирина Лазарова: Паник атака може да се случи на всеки - БНТ, видео на български, достъпено на 28.10.2026.
8. Understanding psychotherapy - American Psychological Association, достъпено на 28.10.2026.
9. Terms and concepts - BACP, достъпено на 28.10.2026.
10. Bulgaria - national disaster management system - Европейска комисия, достъпено на 28.10.2026.
11. 112 - the EU's emergency phone number - Европейска комисия, достъпено на 28.10.2026.

Редакционна информация

Материалът е подготвен от редакцията на Bulgaria Psycho въз основа на посочените публични източници. Независима професионална рецензия не е извършена. Публикувано: 28.10.2026. Планирана проверка на източниците: 27.04.2027. За фактическа грешка изпратете корекция.